Мирослава открива истината за живота след сблъсъка с множествената склероза. Най-трудният път в живота на всеки от нас е този към себе си. Колкото и парадоксално да звучи, Мирослава Владимирова намира истинската посока с появата на множествената склероза. Благодарение на нея тя открива аюрведа и йога, които променят коренно нейния живот, дават й шанса да бъде здрава и щастлива.
„Днес мога да кажа, че приемам множествената склероза като благословия. Благодарение на болестта открих духовното в живота си и той коренно се промени“, казва Мирослава Владимирова. На думите й може да се вярва, защото е извървяла дълъг път откакто за първи път е чула страшната диагноза. Вече 13 години тя търси и поддържа крехкия баланс на мира със себе си, който й позволява да живее така, както иска и да сбъдва мечтите си.
Началото обаче било трудно. Сблъсъкът с болестта, определя като „челен“. „Изведнъж едната половина на тялото ми изключи, имах разлика в чувствителността, нарушено равновесие, виждах замъглено и всичко се случи без никакви предупреждения“, спомня си тя. Редица лекари се изреждат да я преглеждат, докато разберат какво се случва. Едва след първия ЯМР специалистите видели измененията в мозъка и въпреки, че всички други изследвания са били нормални, сложили плашещата диагноза и започнала конвенционалната терапия на лечение. С течение на годините обаче Мирослава осъзнава, че нещо трябва й да помогне, за да пребори заболяването, а не просто да си слага инжекции.
„Никога не съм се страхувала да поема отговорността за себе си,
защото винаги съм била духовен човек и винаги съм мислила, че нещо се случва защото трябва да се случи. Още от дете съм се лекувала по бабините методи, не съм любител на лекарствата и не спирах да търся алтернативата, която ще се окаже панацея за мен“, споделя Мирослава. С времето изпробвала почти всичко, за което чула. Спасението обаче намерила в Аюрведа – лечебната разновдиност на йогата.
„За първи път чух за аюрведа на една среща, реших да разбера какво е и започнах да се интересувам по-задълбочено.
Направих си преглед и излязох с един лист и 10 неща, които трябва да променя в живота си“, разказва момичето. Новата диагноза първоначално я разстроила. „Разплаках се, но осъзнах, че това е правилният път на действие, който трябва да поема“, казва тя. Най-важното предписание, което трябвало да спази, се оказало йогата. В началото й било трудно заради равновесието, не можела да изпълнява правилно асаните, но с течение на времето положението се подобрявало. През първата година, докато се занимавала с упражненията, все още вземала инжекциите и действала предпазливо, изучавала внимателно новвата философия. В един момент обаче осъзнала, че трябва да остави конвенционалната медицина и да се довери изцяло на алтернативната.
„Спомням си как отидох и казах на лекарката ми, че ще оставя инжекциите, тя изпадна в шок, но в този момент имах доверие на себе си и знаех, че съм на прав път“, казва тя. Семейството й също застанало зад нея. Днес, вече 4 години по-късно, живее без инжекции и без пристъпи. „Този месец си направих резонанс, като всичко е стабилно, без активност и положението е под контрол“, добавя момичето. И е убедено, че е победило болестта чрез доверието в себе си, източната медицина и аюрведа-терапевтите в България.
„Не е лесно да се справим с даден проблем,
необходимо е да имаме много воля, но, само така можем да оценим трънливия път, по който вървим“, казва Мирослава. Според нея в при автоимунните заболявания хората сами нападат тялото си, защото са отворили вратата на враждебността към себе си. За да се излекуват, те трябва да погледнат мисловните си модели, които са заложени в тях и са позволили на тези негативни процеси да се развият.
„Повечето хора не изказват всичко, което е в ума им, задържат някакви обиди, неосъзнат гняв, но то тихичко си работи, като в един момент избива в най-слабото място на всеки и провокира МС или нещо друго“, обяснява Мирослава.
Според нея йогата не е панацея, не е единственото нещо, на което трябва да се доверим, но трябва да присъства неизменно в лечението. „Йогата е една динамична психоанализа, защото в процеса на изпълнение на асаните ние притискаме всичките жлези с вътрешна секреция, като правим вътрешен душ на тялото си и освен физически, изчистваме и умствените блокажи в ума“, обяснява тя. През изминалите години е видяла как упражненията помагат на хора с паник атаки, хашимото, псориазис, различни гинекологични проблеми. За да има ефект обаче, трябва и пациентите да вярват в него.
„С хората, които са по-скептични към йога и аюрведа
не говоря на 100%, защото човек трябва да действа осъзнато и да е готов да се научи. Както се казва в една приказка, на човек може на сила да вземеш, но не можеш на сила да дадеш“, категорична е тя. Затова, ако не й вярват как може да им помогне, тя се отдръпва. Вярва и че, ако някой е получил трудност в този живот, трябва да премине през урока и да го осъзнае, за да не повтаря една и съща грешка.
Йогата продължава да е нейният живот и днес. След като вече се чувства здрава, сега с този метод тя поддържа вътрешното си спокойствие и харамония, както и себепознание.
„Най-важното нещо, което един човек може да направи е да се запознае със себе си – да отдели време и да поговори със себе си, да си каже колко много се обича и да помисли за нещата, които иска да постигне в живота си“, обяснява тя. Също така да осъзнае блокажите в тялото си, да изчисти вината, която чувства и едва тогава да поеме напред към светлината.
„Духовните пътувания са част от запознаването ми със себе си.
Мога да кажа, че вече познавам напълно всяка част от тялото, душата и ума си. Знам кога, как и защо реагирам по определен начин. Напълно наясно съм в различни ситуации как не трябва да се постъпва, за да запазя спокойствието и баланса си“, категорична е за себе си Мирослава. И всичко това сега й позволява да живее живота, за който преди само е мечтала.
В миналото искала много да пътува, но сама си слагала бариери, сега не е така. Повратната точка се оказало едно пътешествие до Санторини, което предприела в критичен момент от живота си. Оттогава започнало неспирното й пътешествие из целия свят. Сега освен с йога и аюрведа се занимава и с фотография, която е част от терапията й. В един момент осъзнала, че човек трябва да има много неща, които да го карат да се чувства щастлив и доволен от себе си. Така освен снимките, открила и плетенето на една кука. „Пристрастена съм към пътуванията и заснемането на интересни места, като се надявам да имам възможност да продължавам“, казва тя.
Миналата година се надявала да отиде поне веднъж в Индия и още този януари се озовала там. Понеже се влюбила в страната и мечтала да се върне, в момента отново е там за едно с дъщеричката си – още едно доказателство, че вече живее така, както душата й иска. А на всички, които не го правят, препоръчва да се осмелят и да поемат по пътя към себе си. Защото само така ще бъдат истински щастливи.
Автор: Денис Никифоров
Източник: http://m.clinica.bg/2876-Po-trudniq-pyt-kym-sebe-si
ДИКТОФОН МЕДИЯ 
Вашият коментар